Дневникът на Кати

Легло имаме от каката. Шишета още не знам какви ще ползвам. С Кари ползвах на Авент и бях доволна.
Сега като се завърнахте всички от почивки и тук стана по-оживено.
Jenny_78, и мен една чуденка ме е налегнала. Отидох да раждам нормално Кари с изтекли води, контракциите ми се увеличаваха, но бяха неефективни. Имах контракции като за 7-8 см разкритие, а фактически беше 1см. После се влошиха тоновете и ме оперираха по спешност. Та сега май ме е страх да раждам нормално.

Ние вече се прибрахме. Студ, не студ, днес бяхме в зоологическата градина. Мноооооого беше готино. Нямаше го изгарящото припичане на слънцето по алеите, нямаше и много хора.

Аз преди да забременея за една година качих 15кг. От началото на бременноста, явно защото имам запаси, съм качила 0.500кг., а имам доста голямо коремче. Даже на ФМ по размери ми казаха, че е с 5дни напред. Дано да не кача много, че……… става страшно.

Ние в момента сме в Белене. Карина играе цял ден из двора като отвързана. Снощи празнувахме РД на свеки. Днес правихме компоти. Много идилична картинка. Децата играят в двора ние правим буркани. Много беше хубаво и ме пренесе във времето назад, аз като бях дете.
Гледам обсъждате цвета на очите. Ние с мъжа ми сме с кафеви, а Кари със зелени.

Много съм доволна от Томова. Та днес видяхме бебето. Абсолютно всичко му е наред и е момиче. Кари се изкефи. Тя много иска сестричка. Качих снимки и едно водео в албумчето ни.
Утре пътуваме за Белене (мъжа ми е от там) и се надявам да си изкараме страхотно. Поне се надявам ежедневното мрънкане “ Мамо, мамо, мамо…. „, да бъде заменяно от време на време с “ Бабо „. Приятна вечер на всички вас от мен.

Ооооох, зачекнали сте болната ми тема. Изобщо не съм наясно, къде ще раждам, как .. и т.н.

Днес ходих на консултация, пуснах изследвания, а от там и на БХС. Излязох в 8ч. и се прибрах в 14ч. Голяяяяяяяямо чакане по кабинетите беше. По размери фетуса отговаря на 17с 0д, един брой е (което много ме успокои). След 5 дни ще излязат и резултатите от БХС.

Hope, след първоначалния шок целият пъзел започва да се нарежда и всичко си идва на мястото. Аз си гледах абсолютно сама детето и не ми беше много трудно, а даже забавно. Безсилна съм се чувствала само, когато Кари е била болна. Душата те боли, като гледаш детето ти да страда, а не можеш да му помогнеш. За щастие такива моменти преминават бързо и после пак идва детската усмивка, която ти стопля сърцето.

И аз много се страхувах това крехко създание как ще го къпя. Като бях в родилния дом, нарочно отидох да гледам как ги къпят, как ги подмятат над една мивка под една чешма, за да се убедя, че не са толкова крехки. Втория ден вече знаех, че мога да се справя, искам да се прибера у дома и да си гледам детенцето. Убедих ги срещу подпис да ме пуснат да си ходя(родих секцио). На четвъртия ден сутринта с малкото вързопче поехме към дома. В къщи е много по-лесно отколкото в болницата.

Hope, като четях за отглеждането на децата и нормалните ти притеснения дали ще се справиш, се сетих нещо. След като родих Карина и ми я доведоха в стаята, сестрата каза “ Ето го вашето бебе “ и остави легълцето до мен. Аз се обърках съвсем и и викам “ Сега ако ми кажете и какво трябва да го правя “ Идея си нямах, трябва ли да го взема от леглото, да го закърмя ли, да го оставя да лежи ли …

Незнам дали съм ви го казвала, но с риск да се повторя пак ще го кажа. Дъщеря ми пита “ Мамо, ами ако тати е объркал семенцето и се роди циганче или негърче, какво ще правим? “ Дано някой не ме обвини в расизъм! Един ден ми вика “ Мамо ти сигурна ли си, че тати е сложил семенцето, защото аз не съм го видяла да го слага? “ Ние сме и обяснили, че тати слага семенце в корема на мама и от него се развива бебето.